И така, всяко нещо,
което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това
е същината на закона и пророците. Матей 7:12
Трудно ми е да проумея мотивите за постъпките на някои
хора. По-точно, когато някой злоупотребява съвсем съзнателно и умишлено с
добронамереността на околните.
Какво означава да си „приятел” и какво правят (съответно
– не правят) приятелите един за(на)
друг?
Би ли подвел и излъгал приятелят си, за да извлечеш лична
изгода?
Би ли мачкал и унижавал „брата си”, за да начешеш и
подхраниш собственото си его?
Би ли пречил всячески на ближния, когато видиш че при
него има шанс нещата да се подредят, само защото на теб ти е било трудно и от
къде на къде на този пък ще му е толкова лесно?
Трябва ли другите да гледат на живота от твоята
„камбанария” и да виждат света само в черно и сиво?
