Стенание

Душата ми стене,
душа във окови,
изковани в нощта на Тартар.

И парят, горят мисълта ми отрови,
забъркани в стар самовар.

Завист човешка, и планове-козни
 натискат от всички страни.
Сочат с пръст и присмиват се
на мойте солени сълзи.

Търся утеха в постелята хладна
не намирам такава – уви.
Нито сън, нито дрямката търсена
не идват на мойте очи..

Стене душата, в окови пристегната,
молитва отправям без глас,
горчи в устата, пресядат словата ми
за милост се моля в среднощния час..