Ваканция!

През август нашето Ателие ще бъде ваканция.

И като при всяка отпуска ще правим ремонт.
Поне леко освежаване, пък ще видим какво ще излезе накрая.

Ще се видим отново през септември!

А, да - Ателието вече ще си бъде у дома:

Гр. София
р-н Слатина, ул. Иван Щерев 17

За подробности - кое, как, кога - очаквайте ги в края на август!

Приятна почивка, приятели!

Търси се!

Изгубих се някъде по житейските пътеки.

Веднъж се загледах в калинка, но трябваше да тръгвам и така и не разбрах на къде ли отлетя, а?

Друг път едни мравки маршируваха под строй и докато разбера на къде отиваха с тази голяма сламка  и как ще я вкарат в дупката..изостанах.

Виждах се, забързана напред и се опитвах да се догоня.

В бързината пропуснах разни неща. Други си отидоха..без време..ТРЯБВАШЕ да ги пусна. Нищо,че аз не бях готова. Те не бяха за тук, това не беше тяхната пътека. Някой толкова много исках да го задържа. Да го нося на ръце, да се смеем, да плачем..сега само аз плача(понякога, нощем, тихичко, в тъмното, да не събудя някого, да не питат защо...за какво)

Липсват. Там, където бяха сега е дупка. Голямо празно. Избутвам го назад и навътре, да не пречи..а то все напъва да се намести над цялото.

Ръцете ми все са пълни.

Къде са ми осемте “гуш” за деня? Хайде още едно от мен ще ти дам..всъщност нека са десетина..поне.

Пак съм на пътя. Виждам се в далечината. Ох, трябва да побързам, много съм се отдалечила . Едвам различавам силуета си. Веднъж само да се настигна и пак ще съм цяла.

Там, когато то отлетя, на кръстовището завих, но.. ме нямаше.

Дали пък не завих в другата посока?

И все нещо забравям. Нещо важно беше. Какво ли?

Къде съм, Коя съм, Бъркам ли?

Изгубих се..

Коя е тази в огледалото?

Не прилича на мен.

Може би мъничко… в очите. Имат същия цвят, като че ли..

Но няма искри. Все са уморени. И твърде често виждам сълзи.

И косата е различна - има бяло.

В моята имаше огън.

А тези ръце..чии са? Болят ме толкова често. Изпускат разни неща.

А краката..нее, тези не са моите. С тези едвам изкачвам баира. Задъхваме се. Сърцето ми бърза, “препуска”. Не бързай толкова! Аз не съм там, напред, в далечината. Това е някой друг.

Изгубих се..

Исусе!

Намери ме, направи ме цяла! Пак!

Само ти знаеш как.

Нали ти ме направи такава?

Хайде, поправи ме. Това са парчетата. Мисля, че други няма. Събирах ги старателно по пътя - едно по едно.