Живота човешки е колело.
Или планинска пътека, по която се редуват изкачване, слизане, завои, после отново нагоре..
Слизането понякога е също толкова трудно, като изкачването. а друг път е бързо и неконтролируемо.
Когато си долу, вероятно единственото правилно е да се потопиш. В красотата около теб.
И дълбоко в себе си.
И да откриеш всичко онова, което ти и твоя път сте донесли.
Искам да взема със себе си нещата, които ми носят радост и лекота.
А излишната тежест да оставя. Искам за спомените да имам кътче, където при нужда да се оттеглям.
Но не искам те да се превръщат в затвор или тежки окови, които да ме задържат и спират.
Сега съм в такава долина.
Спирам, ще си отдъхна.
Пирин, Василашки езера, юли 2007г
Ожаднях.
Йоан 7:37Ще приседна до потока с Жива вода и ще пия докато утоля жаждата си.
Ще измия очите си, ще вдигна глава и ще се огледам. За да видя красотата.
Благодаря ти Създателю за всичко, което си ми дал!
И когато събера сили, ще тръгна отново - напред и нагоре.
А върховете..ех, върховете.
Че кой не иска да е там?
Аз нося в сърцето си спомен за полет на птица, за широтата на небето, за безкрая на морето.
Ще го намеря.
Ще отупам праха, като от стара, безценна книга, стояла дълго неотворена.
И ще го изживея отново.
Ще заспивам и ще се събуждам с радост, лекота и усмивка.
Защото щастието е избор.
Пс.23Аз избирам да бъда щастлива - днес, сега.
Желая щастие и на теб!
