Първата Casa dei Bambini (Къща на децата) е официално открита на 6 януари 1907г. в Сан Лоренцо в Рим.
Установяват се и първите принципи на метода, а именно:
• свобода на повторението – детето е свободно да повтаря едно и също действие толкова пъти, колкото изпитва потребност да го прави
• свобода на движението- детето само избира къде да се занимава
• свобода на избора – детето само избира с какво да се занимава в даден момент
Установяват се и първите принципи на метода, а именно:
• свобода на повторението – детето е свободно да повтаря едно и също действие толкова пъти, колкото изпитва потребност да го прави
• свобода на движението- детето само избира къде да се занимава
• свобода на избора – детето само избира с какво да се занимава в даден момент
До всички изводи М. Монтесори достига в следствие на наблюдението си на децата с „други очи”
Вяра + научни методи
-разглежда детството, като продължение на Сътворението.
-От физически занимания към интелектуални дейности, от реална и конкретна стимулация към абстрактно схващане.
-Концентрация, базирана на активността.
-Развиване(обучение) на всички сетива- зрение, слух, вкус, обоняние, допир...
- Творческа същност на развиващият се човешки ум, определящ „курса на живота”.
Той се самооформя, чрез постоянно взаимодействие със заобикалящата го среда – възрастните се възхищаваме на средата си, децата я попиват. Нещата, които вижда и чува, детето не само ги запомня, инкарнира ги в себе си, те оформят част от неговата душа. (Монтесори е силно повлияна, не само от свои съвременници, но и от източната философия).
Той се самооформя, чрез постоянно взаимодействие със заобикалящата го среда – възрастните се възхищаваме на средата си, децата я попиват. Нещата, които вижда и чува, детето не само ги запомня, инкарнира ги в себе си, те оформят част от неговата душа. (Монтесори е силно повлияна, не само от свои съвременници, но и от източната философия).
- Прилагайки много от идеите на нейни съвременници, тя показва, че първите шест години след раждането са най-важните, добавя и вярата си, че трябва да следваме детето( което следва своята вътрешна сила, караща го да расте и учи). Възрастните само можем да подпомогнем „великото дело” в действие така, както слугите помагат на своя господар. Метода на Монтесори е модел, при който деца с различни умствени и физически способности живеят и учат в естествена среда, в смесени възрастови групи (25 до 40 бр). Препоръчва 3 год. възрастова разлика в класовете и свободен достъп между тях(0-3, 3-6, 6-9...). Децата имат различен темп и всяко намира своето място и остава там. По-големите обичат да помагат на малките. Развиват търпение и толерантност. По-малките се учат от големите и им подражават ( вторите и следващите деца в семейството се развиват естествено по-добре и по-бързо, подражавайки на по-големите)
- Педагогиката на Монтесори е основана на връзката между готовността и „чуствителността” на учащия. Учи се повече и по-добре, когато уроците отговарят на интересите на ученика, когато учителя подхожда индивидуално, не се намесва когато децата се концентрират, поощрява работа. Така създава предпоставки за концентрация, която води до „нормализация”
- Образованието трябва да следва естественото развитие на детето. Самата природа е източник на вдъхнование, децата са очаровани от нея. В съвременния свят допирът с природата е по-необходим от всякога.
- Интелигентността е следствие на движението. То подпомага психическото развитие и има голяма роля при овладяването на речта.
- Монтесори повтаря, че не е открила не метод за образование, а истинската детска природа, и безмерния и капацитет за развитие. Тя определя образованието като „външна помощ за душата” по пътя към нейната еволюция.
- В своите трудове Монтесори подчертава два главни принципа
1-задължение на учителката е да помага, а не да осъжда
2- истинската умствена работа не изтощава, а по-скоро подхранва духа на детето.
- Свободата на ученика, позволява развитието на индивида и спонтанното проявяване на истинската детска природа. Децата предпочитат работата пред играта.
Свобода на избора- свободния избор на дейност и възникналата в следствие на това спонтанна концентрация, развиват (само)дисциплина, чувство за ред и любов към работата, като самата работа е наградата, която децата търсят.
-Независимост- децата се нуждаят от нея. Това е основна цел на "метода Монтесори"- дава на децата самочувствие, умения за справяне, взимане на самостоятелни решения, самоусъвършенстване, развива воля, характер и Личност. Независимостта идва с подходящата мебелировка и достъпната среда, отговорността и грижата за всичко и всички, с контрола на грешката, заложен в материалите.
„Идва време, когато една психологическа личност свършва и започва друга....”
Не мога, а и не искам да игнорирам духовната компонента в метода на Мария Монтесори (една от причините е, че смятам това за основата и причината за успешността му)
Мария Монтесори пише в книгата “Детето в църквата”(The Child In The Church http://www.thecatholicshop.com/the-child-in-the-church-by-maria-montessori-1502.html ): “Господ е дарил детето със своята природа и е установил определени закони както за неговото психическо, така и за физическото му развитие. Всеки, който отговаря за нормалното развитие на детето трябва да знае тези закони. Незачитането или игнорирането им означава да се изгуби онова направление, дадено ни от Бог, който води детето.” По-нататък тя продължава: “Откриването на законите за развитието на детето е равносилно на откриването на духа и мъдростта на Бога, който действа в детето. Признаването на божествената мъдрост като необходим елемент в работата на учителя - ето истинския манталитет на педагога”.
http://www.sirius1-bg.net/sirius/buletini/2009/moo/br2_1109.html
Бог е създал човека по свое подобие- триединство на дух, душа и тяло. За едно пълноценно съществуване и трите елемента на системата трябва да се развиват. Детето (водено от Духът, който обитава у него) преминава през различни сензитивни периоди преди да достигне до своята зрялост. Този Дух ни е поверен и нашата роля като родители е да подпомогнем земното му пътуване. Отговорът на въпроса „Как да направим това?” е в първите години от развитието на детето - „попиващият ум”. Това е време, през което то постоянно се променя. Наблюдавайки детето, можем да забележим различните „личности”, които се появяват и съответно да им предоставим нужните им стимули.
Образованието, трябва да е основна жизнена цел
Започва с раждането ( дори и преди това- пренатално възпитание!) и трябва да продължи до края на човешкия живот.
Определението за училище на Монтесори е- подготвена среда, в която детето е свободно от излишната намеса на възрастните и може да живее живот според законите на развитието си. Според Монтесори, образованието има за цел да изради силна и свободна личност и е базирано на спонтанната работа на човешкия интелект. Не е нещо, което се „дава” или „прави” от учителя а е естествен процес, протичащ в човешкото същество. Този процес следва вътрешните закони и е въз основа на безмерния потенциал, с който са надарени децата.
Трите най-важни принципа на Монтесори педагогиката са:
1. Наблюдение и индивидуална свобода
2. Предварително подготвяне на заобикалящата среда
3. Детето трябва да е активен участник в собственото си образование
Преди да започне образованието на детето, то трябва да се „нормализира” – да се възстанови нормалното състояние на детската природа. Децата постигат умствено здраве, чрез спонтанна, едновременна работа на ръката и мозъка. Ръката е "продължение на ума"(едновременна активност на периферията и центъра).
Нормалното дете обича реда, то е самодисциплинирано и радостно.
Нормалното дете обича реда, то е самодисциплинирано и радостно.
„ ...точно както болен човек, който не може да върши работа според природните си дарби, ако първо не възстанови здравето си.”
Лошото поведение на децата - Монтесори твърди, че е в следствие на умствен глад, възпрепятстване на взаимодействието със средата, което предизвиква чувство на неудовлетвореност.
Характеристики на нормалните деца (достигнали нормализация)
-любов към реда- любов към средата, изразяваща се в желание да се пази реда в нея
-любов към работата- под „работа” се има предвид цялостно занимание, което носи радост на детето от този вид себеизразяване ( не трябва да се отделят физическото, моралното, умственото, социалното и емоционалното развитие)
-придържане към реалността- вътрешния свят се създава, чрез възприетото от сетивата, а чак по-късно- от разсъжденията и въображението (обучение от конкретно и реално към абстрактно). За да функционира правилно, интелекта трябва да е обект на дисциплина на вътрешната среда.
-дълбока спонтанна концентрация- толкова е пълна, че често напълно изолира детето то заобикалящата го среда. Може да бъде наречено феномен на израстването.
-любов към тишината и самостоятелната работа- това е споменатата психологическа изолация и е резултат от концентрацията.
-изместване на инстинкта за притежание- децата вече не са привлечени от предмета, а от знанието, което той дава.(в Монтесори стаята има само по един брой от вид материал!)
-действия, породени от истински избор, а не от любопитство
-послушание- не просто слушат, те искат да слушат, защото вече послушанието е себеизразяване, на новоразвито умение- волята
-Независимост и инициатива- детето трябва да стане максимално независимо спрямо всеки етап на развитие. Не трябва да се помага за неща, които детето може да направи само. Всяка безполезна помощ възпрепятства развитието .
-Монтесори държи на смесените възрастови групи, защото по-големите и по-напредналите помагат на по-малките.
-спонтанна самодисцпилина- плод на свободата...
-радост- това, което излъчват детските лица не е просто радост, а задоволство от извършената работа, следваща природните закони.
Етапи на развитие ( „Планове за развитие” или „серии прераждания”)
До три годишна възраст детето развива у себе си способността да се движи, ходи, говори и да контролира движенията си. Нужно е през този период да се подпомогне овладяването на умения от практическият живот, както и да се стимулират сетивата му. Това е и периодът, в който ние най-слабо можем пряко да въздействаме, но можем да наблюдаваме и опознаваме своето дете.
От три до шест идва ред на малкият откривател, който опитва и изследва много и различни неща.
В периода от шест до девет годишна възраст личността му се стреми съзнателно към учене и разбиране на заобикалящият го свят. Въпросът „какво е това” преминава в „ Защо? За какво?”...
Първи план на развитие, 0-6г. „Попиващ ум” *
– не просто нещо се развива, а и се самосъздава, започвайки от нищото
До три годишна възраст детето развива у себе си способността да се движи, ходи, говори и да контролира движенията си. Нужно е през този период да се подпомогне овладяването на умения от практическият живот, както и да се стимулират сетивата му. Това е и периодът, в който ние най-слабо можем пряко да въздействаме, но можем да наблюдаваме и опознаваме своето дете.
От три до шест идва ред на малкият откривател, който опитва и изследва много и различни неща.
В периода от шест до девет годишна възраст личността му се стреми съзнателно към учене и разбиране на заобикалящият го свят. Въпросът „какво е това” преминава в „ Защо? За какво?”...
Първи план на развитие, 0-6г. „Попиващ ум” *
– не просто нещо се развива, а и се самосъздава, започвайки от нищото
0-3 подсъзнателен- детето притежава съзнание, до което възрастните не можем да се доближим.
3-6 съзнателен, конкретен, сензорен(сетивен) откривател. Съзнанието е същото, но някак променено. Вече детето става податливо на човешко влияние.
Според Монтесори преди 3г. функциите се създават, а след три - се развиват.
Според Монтесори преди 3г. функциите се създават, а след три - се развиват.
* Попиващ ум- Тя вярва, че това е уникална сила(способност) на детето през първия период от детството, която отслабва достигайки шест годишна възраст.
Монтесори описва поведението на малкото дете, което без усилие възприема сензорната стимулация от неговата/нейната заобикаляща среда, включително и неща като чувства, чужди езици и култури, както и развиване на концепции с понятия...
Нормализация- състояние при децата на възраст 3-6г. Произлиза от концентрацията на детето и фокусирането му в-у дейността, която служи на нуждата му в момента за развитие( учене).В следствие на норализацията възниква „спонтанна дисциплина, продължителна и щастлива работа, социални чувства за помощ и симпатия към другите”. Появата на Нормализация става внезапно, изведнъж...
Чувствителни периоди - индивидуални за всяко дете периоди, откривани чрез активно наблюдение на детето. В тях то е чувствително към дадена област и това е периода, в който най-добре учи по темата.
Език(говор) 0-6г
писане 3-4
четене 3-5
Усъвършенстване не сетивата(сензориката) 0-6
Ред 1(2) - 4г
Ред 1(2) - 4г
Интерес към малки неща 12(18)м-4г
Поведение в обществото 2(2,5) – 4г
Математика 4-6г
Математика 4-6г
http://ageofmontessori.org/montessori-stages-of-development-for-early-learning/
Втори етап на развитие, среден период на детството 6-12г
Трети етап на развитие, Период на трансформация 12-18г
12-15г – пубертет
15-18г – юношество
Подготвената среда е атмосфера, даваща възможност на детето да учи, чрез собствената си активност в мирна и подредена среда, адаптирана към размерите и интересите на децата.
Важен принцип е редът.
За всяко нещо има място и всяко нещо трябва да си е на мястото.
Атмосферата- приятна, отпускаща, спокойна, предразполагаща, подканяща, неутрална, топла, Аранжирана с простота, реалност, природа, красота, чистота, подвижност и свобода.
Един дом с детски размери (Дом на лилипути). Неутрални на цвят стени. Пердета, картини(хора, сцени и предмети от реалния живот), живи растения, постелки. Мебели с детски размери, леки и лесни за разместване и за почистване, направени от дърво. Стаята е подредена на „сектори” според заниманията- реален живот, сензорни, математика, езикови занимания, география, биология, приложни и изкуства и т.н.
На двора трябва да има достатъчно място за тичане, скачане, копаене, строене, хвърляне, игра с вода и т.н.
Децата трябва да могат да се себеизразяват, но не е достатъчно в средата да имат възможност само физически да са свободни да тичат и да се забавляват.
Техните дом или училище трябва да са места, където те да живеят живота си за себе си, без помощта на възрастните. В подготвената среда децата стават все по-активни, а възрастните все по-пасивни. Там децата все повече овладяват дейностите и стават господари на собствената си съдба.
В подготвената среда трябва да присъства и храната за децата, която да се научат да приготвят сами (адекватно за възрастта). Възрастния също е част от средата, но той служи за връзка между нея и детето. Помага, на децата да постигнат съвършенство, чрез собствените си усилия.
Подготвената среда включва и материалите , специално разработени да помогнат на децата да развиват важни умения.
Материалите
Материалите
Това са инструментите с което се работи, чрез които се себеизразява детето и задоволява вътрешния си стремеж към учене. В повечето от тях им вградени научни концепции. Материалите приканват детето за работа и концентрация, носеща им радост и удовлетворение.
Степенувани са от прости към сложни, от конкретни към абстрактни и имат вграден контрол на грешката (детето само вижда грешката и я поправя). Цветни са – обстановката, постелката е неутрална, за да се привлече вниманието към материала.
