А`де мамо, `тани!

8:30 - малкото ми момче се събуди. Няма да отварям още очи, може пък и той да полежи тихо още малко (така ми се спи...)

Тих е, е но се катери по мен, наднича за да провери дали и аз съм будна. Всъщност той много добре знае, че мама вече се е събудила, но защо още не отваря очи?! Малките деца, децата имат особена връзка с майките си. Разбират се без думи.

Няма как опитът ми да го заблудя да е успешен и след малко „щъ не щъ” отварям очи. Щастлива, победоносна усмивка озарява личицето му и ромолящото поточе на смехът му ме залива. Тази зима си имаме  „ритуал” – бързо ми връчва ръкавичките си и подава очакващо ръчички (чорапки и на двамата с батко му все още рядко и за кратко се задържат на палавите им крачета). После издърпва завивката ми и ме подканя „Айде мамо, `тани”, посочвайки пантофите ми до леглото...

„Я чакай, кой е родителя тук?” – за миг минава през все още съненият ми мозък мисъл, която повежда след себе си низ от разсъждения и упреци от онзи „строгият надзорник” в глава ми: „ Ами право е детето, ставай, какво се излежаваш, имаш толкова много работа...”

Всъщност, моят проблем(предполагам, не само мой) е липсата на организация и на добър дневен режим. От доста време правя всичко когато, както и ако му дойде времето... Новогодишно ;) се заемам да променя досадното,сиво, хаотично и изморяващо препускане в надпревара с времето.

Взех лаптопа (в интерес на истината, първо инстинктивно посегнах към лист хартия, химикал и цветни маркери, но се сетих за една друго еко-идея-начинание , с което ще ви занимая някой друг път) и започнах Голямата промяна.

Първо записах как протича денят ни обикновено. По принцип може и няколко дни да се записва кога, какво правим и колко време ни отнема, но понеже при мен всеки ден е в общи линии един и същ, та посъкратих тази стъпка.

Ставаме, сменям пелени, опитвам да закусим- малкия понякога хапва, но вече все по-често прави, като батко си и с неизменната усмивка до уши клати глава, бяга и повтаря „не, не, не”. Бати става и започва „Голямото шоу” – настояване да се пусне анимация, отказ на предложената закуска, викане и плач, защото „бебе” е развалило или взело някоя играчка (Мишето си умира от удоволствие да предизвиква Саши – разваля построеният робот, грабва една част от конструктора и хуква да бяга, смеейки се)- аз опитвам да въдворя ред ...сменям пелени, излизаме за детската кухня. След кратката разходка бързо се прибираме (защото времето пак няма да ми стигне за всичко), обядваме, сменям пелени, някои спят - други не(аз готвя междувременно). Малкият се събужда, сменям пелени, следобедна закуска, опит за подреждане на апартамента  и на детските играчки, сменям пелени, приготвям вечеря, тати се прибраа (и бива претърсен на вратата за „ам, ам”). Глътка въздух. Вечеряме, къпя деца, малкия заспива и започва голямото увещаване на баткото за лягане. Накрая или се предавам и си лягам изтощена в малките часове ( а него оставям да се приспи сам пред телевизора), или се ядосвам и лягането става със сълзи и сръдни пак в късна доба. А, пропуснах – при всяка възможност съм пред компютъра „скривайки се” в интернет и ... фейсбук...(тук трябва да стои едно силно засрамено емотиконче).

Втора стъпка: анализ на записаното – ми к`во да го анализирам то е очевАдно- пълен провал и хаос... (пак онзи, засрамения образ).

Отбелязвам местата, които крещят в лицето ми нуждата от промяна:

-           ставане и лягане в точен, предварително определен час. Всяко дете, всеки човек е индивидуалност и има различни потребности, но има много информация за това, каква е средната нужда от сън (в часове) за различните възрасти. За моите деца е нужно около 12 часа сън за денонощие. Най-пълноценни са часовете преди полунощ...(ха, ми по това време дават най-интересните филмчета бе, мамо)

Значи – 8-10 часа през нощта и 2-4 часа през деня. Мммм, пък ако вземат да спят двамата едновременнооо... (нещо се размечтах)

-          Никаква телевизия... или поне строго ограничена и филтрирана. Не повече от час-два общо за деня, избрани от мен предавания и филмчета. И никакво приспиване с помощта на телевизора...

Е това не знам как ще го направя. Но – кой каквото си направи сам, друг не може да му го направи. Това ТРЯБВА да се промени. Доказано е с много и дългогодишни изследвания и проучвания, че гледането на телевизия уврежда децата. Много голям процент (над 70) развиват в начална училищна възраст хиперактивност и липса на концентрация.  Да не говорим за агресията... Малките деца възприемат света буквално. Те тепърва се учат да различават добро и зло, истина и лъжа, реалност и фантазия...Това, което виждат на екрана, те го възприемат на 100% за истина и реалност... Двуизмерният образ, бързото действие, бързата смяна на картините правят мозъка  „мързелив”... (Интернет, като всяко човешко изобретение може да послужи и за добро – да се информираме, за всичко това, което ни засяга нас и здравето на децата ни)

-          Правилно, здравословно и пълноценно хранене по приблизително едно и също време всеки ден.

Рутината в ежедневието, знаенето кое след кое следва прави децата спокойни и уверени. Създава добри навици за в бъдеще. Допуснах баткото да решава сам кога и какво да яде. Резултата – цяло лято миналата година изкара на салам, сух хляб и понякога малко кисело мляко и сокчета...(няма да казвам за шоколада и колата - много ме е срам от това, че допуснах слабостта да се поддам на детската манипулация). Все още има дни в които кара на суха храна, поради моята слабост и неумение да отстоявам правилно родителският си авторитет. А културата на хранене е едно от важните неща, на които децата трябва да бъдат научени, за да им спестим вечните „диети” и постоянната борба с наднорменото тегло.

-          Достатъчно време навън и сред природата. Достатъчно движение и постепенно „влюбване” в спорта, за удоволствие и за поддържане на добър тонус.

Още една трудна точка за изпълнение – ми аз докато си проверя пощата, докато прочета новините – нямам време за гимнастика или йога или каквото и да било, пък дългите разходки не ми оставят достатъчно време за останалото домакинстване. СТОП! НОВА И МНОГО ВАЖНА ТОЧКА – МАМО, МАХНИ СЕ ОТ КОМПЮТЪРА! Интернет е „виртуална дрога”, пристрастеност, изяждаща времето, което дължим на децата и на Бога. На борбата с тази напаст трябва да обърнем сериозно внимание. Така както техниката служи за помощ и облекчение, така неусетно се превръща в най-големия ни враг и най-мощния инструмент на онзи, рогатия, дето само дебне кога ще се подхлъзнем, че да ни засили по нанадолнището...

-          Организация и планиране. Поставяне на цели, записване на задачите, предвиждане на време за желаните неща и за лична грижа, даже (задължително) записване и предвиждане на време за общуване с Бог! Нещо също важно- предвиждане на време за качествено, пълноценно общуване с децата (поне 10 мин., в които да не правим нищо друго, освен да играем, да общуваме и да слушаме децата си)...

Обичам разни красиви тефтерчета, бележници, шарени химикалки, цветни маркери и моливи, весели стикери... Планирането може да бъде цветно и красиво. Дребните неща в ежедневието го правят приятно и „подслаждат кафето”  (много обичам органайзера и всички красиви неща от колекцията на Лия). Когато запишем „черно на бяло” задачите си за деня и вмъкнем между тях време за почивка, възстановяване и „зареждане на батериите”, „слънето отново ще изгрее на нашата улица” J А когато имаме такъв план пред очите си, тогава се мобилизираме и е напълно възможно да спестим така ценното ни време (аз бих подарила спестеното на някой друг –децата ми, съпруга ми, на сестра, която има нужда от слушател или чисто физическа помощ...)

Така, че:

7:30 ставам, обличам удобни дрехи, правя си прическа, слагам лек грим (нека любимите ми да ме виждат усмихната и доволна от себе си) Правя си кафе

8:00 събуждам децата, приготвяме закуска, хапваме и оправяме след нас (да правя всичко заедно с децата, да превърна „досадните задължения” в приятни забавления)

9:00 да научим нещо ново

Излизаме навън, пазаруваме или вършим това, което трябва да се свърши (например плащане на сметки, взимане на храната от детската кухня и т.н.)

10:00 време за плодова закуска ( в чантата винаги има място за ябълка, банан, друг любим плод или плодов сок)

12:00 обядваме и почистваме след това (да не пълня мивката с мръсни съдове. По-лесно е да отделя две минути и да ги измия веднага)

13:00 време за почивка (отнася се за всички!)

14:00 докато децата спят аз готвя, чистя или се занимавам с любимото си хоби

15:30 събуждам децата (ако не са станали), приготвяме закуска и хапваме

Учим нещо ново или излизаме навън

18:00 подреждаме дома

19:00 време за вечеря

Време за телевизия

20:00 подготовка за сън (хубаво е да се създаде „рутина преди сън” – повтарящи се в една и съща последователност действия. Така с времето рутината се превръща в „ключ за сън”. Например – намаляваме осветлението, пускаме успокояваща музика, къпане, четене на книга и разказване на приказка, молитва, прегръдки и целувки, „Обичам те!” и „Лека нощ!”...)

21:00 време за любимия

22:30 време е и мама да си ляга! J

Не трябва да възприемаме ежедневните си задачи и домакинските си задължения, като досадна работа, като слугуване напразно, нека работим за Него  Ефесяни 6 : 6-8

Да не забравяме и 1 Кор.10:31 , тогава ще имаме мир, ще бъдем спокойни и във всяко нещо ще имаме успех!

публикувано в списание "Лия" бр.