Майчини страхове

Напоследък ми се случва да изпадам в състояние, много близко до паника и ужас.

И как да е различно- достатъчно е да прочете човек няколко новини, свързани с подготвяни или приети вече закони в европейски държави, свързани с децата. Узаконяване на еднополови бракове, разрешаване да бъдат осиновявани деца от такива „семейства”. Неясни критерии и нееднозначни определения в законите за защитата на децата, което  дава възможност за сериозни злоупотреби. Неправомерно отнети деца от семействата им. И още толкова много безумия...

Изтощеното ми, недоспало въображение започва да рисува безумни и кошмарни картини, достойни за най-големите „шедьоври” на хорър жанра.

Къде да се спасим от тази поквара, как да опазим децата си от тези извращения?

Не виждам друго прибежище и спасение, освен Христа.

В такива дни напълно забравям за другите си страхове(изглеждат ми толкова незначителни) - онези, които дойдоха с раждането и тихомълком се прокрадваха и настаняваха удобно в забравените и непроветрени кътчета на съзнанието ми. Отслабването на вниманието, позволя да не забележим открехнатата задна врата на умът ни. Толкова му е достатъчно на дявола, за да напълни главите ни с безумни мисли.

Колко пъти сте си казвали „Аз съм лоша майка”, „С нищо не се справям”, „ами ако сбъркам(пак)?”...

Това чувство за вина, допълнително се подхранва и от безкрайните съвети, които всяка млада майка получава в изобилие. „Ма ти що кърмиш, като има толкова много видове мляко по магазините? ”,  ” Ти даваш редовно водичка на бебето?”(ако да- ма защо, сега не е модерно, а ако е не-е ще го умориш) „ Не гушкай толкова много детето, ще го разглезиш”, ”Остави го да поплаче- така му се развиват дробовете...”, „ Ма как така бебето ще спи при теб- ще го задушиш”(а спи спокойно де!)

Връзката между майката и нейното дете е уникална, специална. Всяко човешко същество е различно и неповторимо и съответно  това, което при едно дете е било подходящо, за друго може да е напълно неприложимо.

Майката... е идеална. Тя най-добре знае във всеки момент какво е най-доброто за нейното дете. Само мама може с една целувка да спре болката в нараненото коляно, с прегръдката си да свали температура, с песните си да успокои и приспи и най-разстроеното мъниче. Мама знае и може всичко. Само трябва да си спомни, че Бог я е направил такава- единствена и незаменима. Той може да излекува и най-тежката следродилна депресия, стига само да обърнем очите и сърцето си в тихо общение към Него и да почерпим сили от безкрайната му Любов.

Това е отговорът на всичките ни страхове и той не е някъде другаде, а е в сърцата ни. Само трябва да се освободим от натрапените негативни мисли в умовете ни и отново да хванем ръката на Този, които е неотлъчно до нас.

Живей свободно и се наслаждавай на всеки прекрасен миг  от общуването ти с чистата и безсмъртна душа, която ти е поверена.