НАЧАЛОТО

Идея, пораждаща желание и … взимаш решение за Начало На Нещо Ново.

Да си родител е предизвикателство, пътешествие, по време на което погледът ни постоянно е привличан от това и онова и често се изпълваме с ентусиазъм за (твърде) много нови неща. Но има идеи, които така те пленяват, че искаш да ги задържиш и те да станат част от живота ти. И често не спираш до тук- искаш да ги споделиш с всички около теб.

За мен метода на Мария Монтесори е една такава брилянтна идея.

Какво трябва да направим в началото - както когато започваш една рисунка, трябва да се очертае работното поле или да поставим рамка.

Погрешно се шири схващането, че при „Монтесори“ децата се оставят да правят каквото си искат.

Има няколко основни и прости правила, които трябва да се въведат от самото начало:

1.       Уважение към всяко дете – Това е основата, върху която се гради всичко останало. Както Мария Монтесори казва:

„ Като правило, ние не уважаваме децата. Опитваме се да ги насилваме да следват нас, без оглед на техните специфични потребности. Ние сме надменни с тях, и преди всичко груби; после очакваме от тях подчинение и добро възпитание, като през цялото време знаем колко силен е техният инстинкт за подражание и как това докосва тяхната вяра(в ) и възхищение от нас. Те ще ни имитират при всеки случай. Нека да ги третираме, следователно, с цялата доброта, която бихме искали да им помогнем да развият в себе си. (Монтесори, 1965)

Учителите (родителите сме най-добрите, първите и основните учители на децата си) показват уважени е към децата, когато им помагат да правят различни неща и да се учат. Когато децата имат възможност да избират, те развиват умения, придобиват способността за ефективно учене, самостоятелност и положително възприемане на себе си (и самочувствие).

2.       Попиващият ум – Монтесори вярва, че децата се самообучават.

„ Може да се каже, че ние (възрастните) придобиваме знания, използвайки нашите умове; но детето попива познания директно в своя психичен живот.  Просто продължавайки да живее, детето се научава да говори на собственият си език“ (Монтесори, 1966)

Тя би искала да ни накара да проумеем, че не ние учим децата си – живеейки, детето учи от своята среда.

Монтесори вярва, че децата учат най-добре в предварително „подготвена среда“ – място, където децата могат да правят всичко сами. Тази среда прави ученето за децата възможно, чрез  материали и преживявания в един систематизиран формат. Свободата е основна характеристика там - тъй като детето е свободно да проучва и експериментира в рамките на околната среда и по  свои собствен избор попива каквото намери там. Мария Монтесори е майстор в създаването на среда за малки деца, която им позволява да са независими, активни и да се учат.

3.       Чувствителни периоди.

Според Монтесори в развитието на детето, то преминава през периоди, когато е по-податливо на определено поведение и на придобиването на определени умения.

„…това е временно предразположение и е ограничено до развиването(придобиването) на определена черта. Когато тази черта или характеристика бъде придобита, специалната чувствителност изчезва..“ (Монтесори, 1966)

Въпреки, че при всички деца се наблюдават едни и същи чувствителни периоди, времето на възникване, продължителността и интензивността при различните деца варират. Една от основните функции на учителя (родителя) е чрез наблюдение да открива възникването на дадена чувствителност и да предостави съответните средства за максимално удовлетворение на нуждата на детето.

4.       Автообучение.

Монтесори кръщава идеята, че децата са способни да се обучават сами „Автообучение“ (известно още като самообразование). Децата, които активно участват в подготвена среда и упражняват свобода на избора буквално образоват сами себе си.

5.       Ролята на учителя (родителя)

Монтесори вярва, че:

„ необходимо е учителят да води детето, без то да чувства особено много неговото присъствие, така че винаги да може да предостави желаната помощ, но никога да не представлява преграда между детето и неговото преживяване“ (Монтесори, 1967)

Учителят:

-          Прави детето център на обучението (а не преподаваната концепция)

-          Окуражава децата да учат, предоставяйки им свобода в подготвената среда.

-          Наблюдава децата, за да може да предостави най добрата подготвена среда, чрез разпознаването на чувствителните периоди и отклонявайки от нежеланото поведение към смислени задачи.

-          Подготвя средата уверявайки се, че материалите са предоставени в подреден и структуриран вид и са подходящи за пълноценно изживяване и учене на децата(съобразно чувствителните им в момента периоди)

-          Уважава всяко дете и моделира в него уважение към всички останали деца и тяхната работа.

-          Въвежда учебните материали, демонстрира възможностите за работа с тях и подпомага децата в процеса на тяхното самообучение. *

 * учителят (родителят) въвежда материал след наблюдение на всяко дете. Някои неща позволяват групова демонстрация.